- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича!  Да спиш на работното си място!
     Стреснах се и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнал...

http://4coolpics.com/photo/Arcadia/191483.html
Ти ли покри слънцето?
Ти ли довя вятъра?

Той:
-Мила, искам те, искам те много!
Повтарям ти вече и то строго.

Обещано и предизвикано продължение 4
 
       Главата го цепеше, ама яко. Не си спомняше какво стана. Клепачите му тежаха. Опита се и ги отвори с мъка. Не можеше да мръдне. Имаше чувството, че е закован за нещо. Движеше само погледа си е...

       
       В наше село хората гледаха много животни – кокошки, пуйки, овце, кози, крави, прасета...
       Не че сега не гледат, ама остаряха вече, по магазините имаше всичко, а и не си е работа да се тича из големия двор по доб...

       Когато слязох от автобуса, дъждът сякаш спря по поръчка. Бързах да се прибрах вкъщи, че ме чакаше вечерята, да я сложа на печката... На вратата ме чакаха синът ми и приятелката му, ухилени до ушите с думите:
      - Мамче, ние тако...

        Искаше й се да избяга, ама не можеше да мръдне. Той я беше заклещил и беше проникнал в устата й. Уж не беше груб, но я болеше много. Не можеше да диша. Слюнката й се стичаше, но не смееше да преглътне. Размърда се и се опита да с...

      Предизвикано продължение 3     
           Уф! На всички вече им писна от тия понеделници. Мине, не мине седмицата и той цъфне отново. Тогава и във фирмата се струпват най-много задачи, сякаш нямаше други работни дни. И това съвеща...

Предизвикано продължение 2
      Все още беше понеделник…То това вече ставаше като за сюжет от някоя телевизионна сапунка. Случка след случка. Всеки можеше да го продължи, да укреси, да измисли… Всички гадаеха, роптаеха, доб...

       Предизвикано продължение
       Отново беше понеделник. Телефонът иззвъня. Сигурен беше, че е оная кучка, дето го прати преди половин час на майната му. Сега ще й даде да разбере. Ще му се подиграва тя на него – заместник дир...

       Телефонът иззвъня продължително. Тя го погледна и трепна. Беше той, а денят понеделник... Все още се вълнуваше. Винаги се обаждаше по това време...
Всеки понеделник... Все бързаше... Все нямаше време... Отделяше й само по петнадес...

     Писна ми! Моето на нищо не прилича. Това живот ли е? Не издържам... Не мога повече… Всичко ми тежи. Омръзна ми да свеждам ниско глава и да пълзя след другите. Не искам да се крия. Дойде ми вече до езика и ще изплюя всичко&hel...