Студено е! Зима си е!  Вали дъжд някъде или сняг. На други места има мъгла... Душата ти се свива. В джоба ти дрънкат жълти стотинки и се чудиш как ще изкараш с тях до аванс или заплата... Ама ти си виновен, като си хукнал като луд преди Коледа и Нова година да пазаруваш, сякаш светът ще се свърши, а с него и това по магазините... Потупвай си сега скъсаните панталони,  духай си в шепите, потропвай с крака, за да се стоплиш и ... Що не вземеш да си свиркаш? Я погледни нещата от друга страна! Някои и това си нямат., дори спят на улицата. А, не може така! Не може да не ти пука! Ами, ако се случи и на теб? Все пак - хора сме, под едно небе живеем, един въздух дишаме, едно слънце ни грее, пък и на едно място ще идем всички след това... Знам, знам - рано ни е още! А и на на нас едва ли ще се случи?...  Вярвай си! Времето лети и в един миг гледаш - брадата ти побеляла и си хванал бастунката за единия край... И тогава? Какво ти остава? Надеждата за още дни, ама какви ли? Хм!... Я, по-добре да не мислиш за тогава! Днес нали си тук? Нали те има? Усмихни се! То утре започва от днес, а вчера пак беше днес... И нищо ,че е студено и е зима! Всеки сезон, всеки ден има нещо красиво, нещо свое, нещо весело, нещо любимо и ако го грабнеш сега, може и да ти остане за цял живот! Бъди жив и здрав и се радвай на малките неща, защото случайно или не, те могат да стана и големи, да те грабнат, да те завъртят и кой знае къде да те запратят.... Стават и чудеса! Коледни или не, ежедневни или неочаквани, кой знае! Но погледни наоколо, пък може и да откриеш някакво вълшебство и да го стиснеш в ръката си, а после да го дадеш на някого и да го стоплиш с него....
          Тук ли си  или заспа? Вземи малко от моята вяра, от моята усмивка, от моята топлина, от моята надежда, от моите думи,... Давам и  шапката, и шала си, и ръкавиците си, дори и едно от тесните си палта ,и  старите си ботуши /още са здрави, но ми подариха нови за празниците/ ... Искам само да ми повярваш, че утре ще бъде по-светъл и по-топъл денят!
 

за малките неща от живота... за надеждата...
благодаря ти, за малкото вълшебство, което ни даряваш...
прегръщам те, от сърце... бъди щастлива, мила Рая...

" Нееее, не старите, дай новите, новите, новите си ботушкиииии, дай, дай, дай... и тогава ще усетиш, че се сбъдвам, сбъдваааам... " ;)

Честита Нова година!
Да сме живи и здрави, а другото... Все някак ще се оправи!
Харесаха ми размислите ти, Рая!
Б.

Благодаря, Маре! Вълшебно все да ти е!

Благодаря за подкрепата! Спонтанно беше и не се усетих, че предлагам нещо старо. Всъщност нямам нови ботушки, а старите ми мокрят краката...

Честита Нова година и на тебе, Бо! Радвам се ,че се появи отново! Благодаря ти!