Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2013 10:25 - Някъде там...
Автор: raiavid Категория: Други   
Прочетен: 4436 Коментари: 16 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            Пристъпвах от крак на крак, не защото ми беше студено, а защото не можех да си намеря място. Край мен имаше много хора и всички ме бутаха или настъпваха. Нищо друго не ми оставаше, освен да  се обърна  и затова то направих…
            Гледах и не вярвах на очите си. Наоколо беше невероятно красиво! Всичко беше в зеленина, а в далечината се виждаше върха на планината, покрита със сняг. Усещах чистия въздух, слушах песните на птиците и се размечтах. Какво блаженство! Едно спокойствие се промъкна от пръстите на краката ми нагоре по тялото, та чак да върха на главата. Сякаш бях там между тая красива природа. Поех дълбоко въздух и гърдите ми се изпълниха с аромата на трева и горски цветя . После  навлязох в някаква борова гора. Уханието на смола успокои сетивата ми съвсем и завладя тялото ми. Идеше ми да литна като волна птица из небесата, да размахвам крила, да се издигам и да се спускам…
            Издишвах бавно, бавно и  погледнах в страни. Там ме чакаше нещо различно. Лек ветрец... Безкрайно море… Тихи вълни. Шум от разбиването им в скалите… Мирис на водорасли и… Някаква топлина се разля по тялото ми. Желанието ми нарасна и се озовах в солената вода. Плувах и виждах дъното – чисто, а по него миди, охлювчета, морски звезди… Огледах се и наблизо видях два делфина… Беше невероятно!... Върнах се на брега и се изтегнах на пясъка. Слънчевите лъчи ме галеха нежно… Пожелах си сметанов сладолед с ягоди и го получих веднага. Бялата  вкусотия се топеше в устата ми, а аз се възхищавах на палмите в далечината… Каква наслада! Искаше ми се да остана тук завинаги. Обичах тая природа! Не можех без нея! Красотата й ми действаше и ме побъркваше. Всичко беше толкова невероятно хубаво и аз съвсем се отнесох. Потопих се някъде, но сякаш не потъвах, а се издигах леко нагоре като перце. Къде ли отивах сега?…
            Изведнъж някой ме дръпна за рамото. Чух груб глас:
            - Госпожооо, на теб говоря! Карта или билет?
            - Моля? Каква карта, какъв билет? Нали всичко вече е безплатно?
            - Не ми се прави на интересна! Имаш ли билет или не?
            Огледах се. Божеее!... Глобата не ми мърдаше… Отнесох се някъде в бъдещето с мислите си, а всъщност бях в градския автобус и съм забравила да си перфорирам билета...

 

Рая Вид, 17.01.2013









Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Ах ти Рая,
17.01.2013 11:49
мечтнието в днешно време не е на почит, дори е забранено. Мечтае се тайничко, някъде сгушен, да не разберат другите. За това станахме толкова мънички... Усмивки!
цитирай
2. mt46 - Привет!
17.01.2013 13:18
Не бива да си чак толкова отнесена...
цитирай
3. raiavid - мечтнието в днешно време не е на п...
17.01.2013 14:08
makont написа:
мечтнието в днешно време не е на почит, дори е забранено. Мечтае се тайничко, някъде сгушен, да не разберат другите. За това станахме толкова мънички... Усмивки!


Благодаря ти за съвета, Маконт! Дано не изчезнем съвсем!
цитирай
4. raiavid - Не бива да си чак толкова отнесена. . ...
17.01.2013 14:10
mt46 написа:
Не бива да си чак толкова отнесена...


Е, нали знаеш - случва се на влюбените, на поетите и на лудите... Сета ме замисли. Дали пък не съм и трите накуп?
цитирай
5. mariniki - и както винаги...
17.01.2013 14:18
накрая ме изненада... неочакваният финал е запазена
марка за твоите разкази... прегръщам те, сладкодумнице...
цитирай
6. megg - Свободата да пребиваваш в света на красивото
17.01.2013 14:39

Хареса ми твоето есе, Рая! Между началото и края му, заключени в сивото на делника - мечтите. Въпреки всичко, политат!
Поздрав! :)
цитирай
7. mitkaloto - :))))))))))))) !
17.01.2013 15:31
:))))))))))))) !
цитирай
8. hristo27 - Още малко и щях да си помисля, че п...
17.01.2013 15:33
Още малко и щях да си помисля, че пристигаш всеки момент в някой гръцки курорт.
И друг път гратис да не пътуваш! :)))
цитирай
9. stela50 - Заслужавало си е, Райче ... Да отлетиш, макар и за минути
17.01.2013 16:38
някъде ТАМ ... Чудесно си го написала ... Размечта ме ...
Поздрави !
цитирай
10. ognena71 - Поздравления, много хубаво си го ...
17.01.2013 17:43
Поздравления, много хубаво си го написала твоето есе !
Много ми хареса!
цитирай
11. raiavid - накрая ме изненада. . . неочаква...
20.01.2013 20:28
mariniki написа:
накрая ме изненада... неочакваният финал е запазена
марка за твоите разкази... прегръщам те, сладкодумнице...


Благодаря, Маре! И аз те прегръщам!
цитирай
12. raiavid - Хареса ми твоето есе, Рая! Между ...
20.01.2013 20:30
megg написа:

Хареса ми твоето есе, Рая! Между началото и края му, заключени в сивото на делника - мечтите. Въпреки всичко, политат!
Поздрав! :)


Благодаря, Мег! Права си, а думите са прекрасни!
цитирай
13. raiavid - :))))))))))))) ! Привет, М...
20.01.2013 20:31
mitkaloto написа:
:))))))))))))) !


Привет, Миткало! Радва се ,че си тук.
цитирай
14. raiavid - Още малко и щях да си помисля, че п...
20.01.2013 20:33
hristo27 написа:
Още малко и щях да си помисля, че пристигаш всеки момент в някой гръцки курорт.
И друг път гратис да не пътуваш! :)))


Благодаря, Ицо! Обещавам, няма!
цитирай
15. raiavid - някъде ТАМ. . . Чудесно си го напи...
20.01.2013 20:34
stela50 написа:
някъде ТАМ ... Чудесно си го написала ... Размечта ме ...
Поздрави !


Благодаря, Стеле! И ти ме радваш!
цитирай
16. raiavid - Поздравления, много хубаво си го ...
20.01.2013 20:40
ognena71 написа:
Поздравления, много хубаво си го написала твоето есе !
Много ми хареса!


Добре дошла, Огнена! Радвам се, че ти хареса. Желая ти хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: raiavid
Категория: Други
Прочетен: 263110
Постинги: 78
Коментари: 831
Гласове: 1025
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031