Един човек остарял, разболял се и отишъл при доктора. Той взел  лист хартия с някаква таблица от много редове и колони, погледнал го от главата до петите и го попитал:
            - Как се казваш?
            - Ами не помня вече… Как ли ми викаха и аз не знам  - отвърнал човекът.
            Докторът записал в графа “име на пациента” – БЕЗличен и пак попитал:
            - Къде живееш? Какво работиш?
            - Е, па на село си живеем аз и бабичката, ама това живот ли е? Един по един камбаната изпрати другите на оня свят… Останахме ние двамата с жената, а  с нас още кмета и попа. Пък то, що ли живеем? Всичко се затри. Къщите се срутиха, дворовете буренясаха... Какво да работя и за кого? – рекъл човекът, а докторът на мястото “адрес на пациента” написал в листа  БЕЗживот, а за месторабота сложил едно БЕЗделие и попитал:
            - Какво ти има?
            - Че какво ли ми няма? –отвърнал човекът – Всичко ме боли – и главата, и краката, и ръцете, и корема, и очите, и ушите…
            -Аха! Значи страдаш от БЕЗвремие – рекъл докторът и отбелязал диагнозата.
            - А, докторе, не е така! То време имаше, ама пари нямаше, пък и да имаше пари, не можех да ги различавам много, много…
            - Ясно! Допълнителни заболявания – БЕЗпаричие и БЕЗзнание – прекъснал го  докторът и попълнил графата – Нещо друго?
            - Няма друго, докторе, какво да има?
            И хоп в графата “друго” с почерка на доктора се появило БЕЗдруго.    -
            - Какво ми има ? Ще дадеш ли някакво направление или ти ще ме лекуваш? –попитал човекът, но докторът вече бил написал в следващата графа БЕЗнаправление, а  после казал:
            - Трябва да си платиш таксата за прегледа!
            - Че с какво да я платя? Пиши там БЕЗосигуровки и БЕЗтакси.
            - Нямаш ли наследство? Ще заложиш него, за да се лекуваш поне.
            - Какво наследство? Баща ми остави само дългове, а децата се пръснаха по чужбина и те за единия хляб да изкарат… Пък къщата… тя вече не е моя – взеха ми я, че данъците не съм й плащал, а тока и водата ги спряха скоро… Не ме питай, а кажи как да се лекувам?
            В графата за предписани лекарства докторът написал БЕЗлечение и добавил:
            - Лечението е БЕЗизход.
            - А, докторе, не може така! Изход има – пътя за гробищата го знам. Аз виждам ясно и ще си тръгна, но мога да ти кажа, че ти си по болен от мене.
            - Как така? –стреснал се докорът, а човекът вече на вратата му отвърнал:
            - Ами… за мене може и да няма изход, но ти с това твое БЕЗхаберие, БЕЗсърдечие, БЕЗочие, БЕЗотговорност, БЕЗразличие, БЕЗчувственост, БЕЗчовечност, БЕЗгрижие, БЕЗобразие, БЕЗсрамие, БЕЗдушие, БЕЗзаконие, БЕЗбожност си … заникъде – ни за тоя свят, ни за оня, а БЕЗсмъртие – никой не дава.
        Вратата се хлопнала зад гърба на пациента, а докторът останал с отворена уста.

 

Рая Вид, 14 -15.02.2013

БЕЗпаричието често води до БЕЗизходица...

Това "БЕЗ" си го знаем от 23 години.
Време е вече за "СЪС"!

И живеели в държавата наречена България. Да но тази държава е и наша Родина, а тук са погребани родители те ни ( на който са живи, да са им и здрави ), тук са родени и децата ни, искаме да се родят и внуците ни... ( който ги има, много радост да им донесат ), че хубава - лоша тя е нашата България. Друга нямаме !
Поздрав.
Ицко

БЕЗпрепятствено бързо се разпространява това заболяване... И вече БЕЗнадеждно намирисва на епидемия... :(

п.п. Но е БЕЗспорно, че разказът ти има лечебно въздействие!!! Благодаря ти БЕЗусловно, че имах шанс да го прочета!

бирата после.

БЕЗПРОБЛЕМНО РАЗБРАХ БЕЗПОГРЕШИМОСТТА НА ТАЗИ ПРИТЧА

много... БЕЗ...
как се излиза от това, един Господ знае...
сигурно, като тръшнем вратата..
прегръщам те...

Благодаря на всички за коментарите! Трогната съм. Радвам се ,че ви има! Бъдете живи и здрави всички и се обичайте. Това е най-важното! Другото само ще се оправди като му дойде времето.

Много хубав разказ.