Постинг
20.01.2013 19:58 -
Господи, колко съм хубава!
Автор: raiavid
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5251 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2013 20:00
Прочетен: 5251 Коментари: 10 Гласове:
11
Последна промяна: 20.01.2013 20:00
Стоя и си мисля. И колкото повече мисля, толкова повече стоя, загледана в собственото си отражение. Браво на мене! Супер! Така...Така... Ами да!
Е, па хубава съм си! Ако аз не се харесам, като се погледна в огледалото, кой ще ме хареса? Че то има ли мъже вече да ми правят комплименти?....
Ако си сложа нещо новичко или си направя прическа, почват едни въпроси: "Ти за кого се гласиш така?" или пък децата ще подхвърлят: "Мамо, не ти отива на годините!" Че какво ми е на годините? Години като години!Била съм вече в трета възраст! Трета, ама златна! Оп-па- значи съм и съкровище отгоре на това. Така си е! Пера, честя, готвя, пазарувам, работя, гледам деца, внуци, дундуркам половинката си, гъделичкам самочувствието й, правя изненади, подаръци, украси по празници.... Еха- дори съм незаменима! Ама, ако аз не си кажа, че съм още млада, хубава и здрава, кой ще го стори?
То, това сиво ежедневие нещо замъгли погледа на мъжа и той се зазяпал в комшийката или в цепката отзад на полата на колежката...., ама аз ако си сложа мини поличката, веднага ще ми рече: "Дебели са ти краката и кво, погледите на на колегите си ли искаш да събереш?"
Хайде де! Другите да са хубави, а пък аз да съм неглеже! Не става! Ще си направя маникюр, педикюр, прическа, ще си купя няколко парцалки от "втора употреба", червилото, шнолата, обиците... и ела та гледай какво става - почва луда ревност ... Ама аз не го правя заради другите, а заради себе си- и самочувствието ми се вдига и се усмихвам повече... Всъщност колко й трябва на една жена? ...
То, аз и отзад съм си хубава! Даже съм страхотна! Има какво да се хване, къде да паднете на мекичко, пък и няма да си тракаме кокалите я!
Който не ме харесва - няма вкус, а който ме харесва- още повече! Важното е, че аз сега се харесвам! Пък и се обичам такава каквато съм - закръгленичка, малко тромавичка, малко смешничка..., ама пък навсякъде пише ,че пълничките били по-страстни. Ха сега! Яд ли ви е ? Колкото повече си го повтарям, толкова повече си вярвам! Знаете ли, чувството е страхотно!... Ами да продължавам тогава...
Хубави са ръцете ми! Така си е! Могат и да работят и да галят и то нежно.
Хубави са очите ми!... Е, па- така си е! Само да погледнат мъж, и той се разтапя, почва да мига на парцали и да ме пита какви са тия намеци... Какви намеци, бе човек? Гледам си спокойно, явно ангелите ти са слаби нещо, ама пък се чувствам още по-хубава и желана!
Хубави са косите ми! Наистина са хубави - едни такива дълги и червеникакви, ама на слънцето блестят, сякаш с масло намазани и ухаят на канела и ванилия /сигурно от сладките, дето правих снощи/, ама такъв глад го гони мъжа, че тръгва след мен като улично псе...И на мен ми става още по-хубаво и ми се вдига рейтинга до небесата...
После си поглеждам краката- ами и те са си хубави- стъпват като в панички, поклащат се лекичко, ама с това давам вид, че съм хем безпомощна и някой ще ме подхване под ръката, хем походката ми една такава-съблазнителна станала, че всички се обръщат да ме гледат ....
Ще ви кажа какво става вкъщи от няколко месеца насам: Обичам аз много рози, ама скоро никой не се сеща да ми купи, та почнах да си купувам сама. Мина след работа и си купя в седмицата една червена роза. Прибирам се - у нас няма никой- половинката с приятели на биричка или на карти у съседите. Сложа си аз цветето във вазичка на видно място и гледам реакции. Първата седмица нула внимание и пълно мълчание, така и не разбрах дали са я видяли. Втората седмица-едни подозрителни погледи ту в мене, ту в розата. Третата седмица : "Жена, ква е тъз роза, ма?", а аз: "Ами купих си я!" Следва едно "Аха!"... След три дни се връщам с нова роза :"Ти пак ли си купи роза, а?" А аз: "Ами не, този път ми я подариха!" ..."Кой ти я подари?, Защо ти я подари?"... А сега де! Стана ми хубаво, че будя още съмнения и ревност и отвръщам тихо:"Ами... направих една услуга в работата и.. за благодарност беше..." Нищо.... Следващата седмица пак роза и балонче. Какво е туй ли? "Ами - имахме празник в работата и ни дадоха по едно балонче"... А след няколко дни се прибирам и вкъщи ме чака сложена вечеря и една роза на масата. Прегръдка и нежното:"Честит празник!" Какъв празник? Недоумявам аз на ум, усмихвам се и почвам да се чудя за дати и празници, ама после се сещам че преди 40 години на тази дата сме станали гаджета Е, как да не съм хубава, а? ...
Смених и тактиката в службата. Първо сутринта се изтупах с една официална блузка, дето не бях я слагала три-четири години и веднага вкъщи възкликнаха:"О, имаш нова блуза?! Подарък ли ти е?" Усмихнах се леко, мятам небрежно шалче през рамо и излизам за работа. По пътя си купувам роза с нежна панделка и влизам, като закъснявам малко. Поздравявам ухилена и невинно помирисвам розата! И..."О, Райче, откъде тая роза?", "Много си готина"! "Нещо си се изтупала!" "Па и нова блуза!"... Аз се подхилвам и вадя от чекмеджето си голяма кутия бонбони, подарени преди седмица за бърза услуга от благодарна клиентка и черпя... И пак се започна:" По какъв повод?", " Да не си забила нещо?", "Какво се е случило?", "Празник ли имаш?"... "Не, бе!-отвръщам аз- Никакъв празник! Яжте за мое здраве! Просто... съм хубава!".... И целият ми ден мина в усмивки и сякаш някак си по-бързо от друг път...
Сега съм заръфала една баничка и хич не ми пука, че блузите не ми стават, панталонът се е опънал по всички ръбове, а роклите са ми отеснели... Аз нали съм си хубава! Който ме хареса, такава ще ме вземе и на ръце ще ме носи дори!... Пък за дрехите се намира решение - има магазини вече за гиганти или ще сложа някоя друга платка, ще въведа нова мода в кройката или в модела и така ще бъда уникална!... Пък аз съм по-важна от дрехата... а наистина ще бъда шедьовър, щото малко приличам на ония от картините на Рембранд и Рубенс... И сигурно за това толкова ме съзерцават останалите хора, а и да ми се смеят, хич не ми пука. Аз нали съм си хубава! Пък и доколкото си спомням съм човек, направен по образ и подобие божие...
Ама вчера ми нямаше нищо! А пък днес - направо пощурях. Зяпнах в огледалото и не мога да се спра- то съм била голяма красота!Чак не мога да повярвам! И се чудя, къде съм гледала до сега? Огледалото ми ли е било криво или диоптъра малък, нямам и представа, ама съм изпуснала много!... Боже, добре че ми отвори очите! Иначе за къде съм?... Отивам пак да се погледна... Дано да не е туй от суета!
Е, па хубава съм си! Ако аз не се харесам, като се погледна в огледалото, кой ще ме хареса? Че то има ли мъже вече да ми правят комплименти?....
Ако си сложа нещо новичко или си направя прическа, почват едни въпроси: "Ти за кого се гласиш така?" или пък децата ще подхвърлят: "Мамо, не ти отива на годините!" Че какво ми е на годините? Години като години!Била съм вече в трета възраст! Трета, ама златна! Оп-па- значи съм и съкровище отгоре на това. Така си е! Пера, честя, готвя, пазарувам, работя, гледам деца, внуци, дундуркам половинката си, гъделичкам самочувствието й, правя изненади, подаръци, украси по празници.... Еха- дори съм незаменима! Ама, ако аз не си кажа, че съм още млада, хубава и здрава, кой ще го стори?
То, това сиво ежедневие нещо замъгли погледа на мъжа и той се зазяпал в комшийката или в цепката отзад на полата на колежката...., ама аз ако си сложа мини поличката, веднага ще ми рече: "Дебели са ти краката и кво, погледите на на колегите си ли искаш да събереш?"
Хайде де! Другите да са хубави, а пък аз да съм неглеже! Не става! Ще си направя маникюр, педикюр, прическа, ще си купя няколко парцалки от "втора употреба", червилото, шнолата, обиците... и ела та гледай какво става - почва луда ревност ... Ама аз не го правя заради другите, а заради себе си- и самочувствието ми се вдига и се усмихвам повече... Всъщност колко й трябва на една жена? ...
То, аз и отзад съм си хубава! Даже съм страхотна! Има какво да се хване, къде да паднете на мекичко, пък и няма да си тракаме кокалите я!
Който не ме харесва - няма вкус, а който ме харесва- още повече! Важното е, че аз сега се харесвам! Пък и се обичам такава каквато съм - закръгленичка, малко тромавичка, малко смешничка..., ама пък навсякъде пише ,че пълничките били по-страстни. Ха сега! Яд ли ви е ? Колкото повече си го повтарям, толкова повече си вярвам! Знаете ли, чувството е страхотно!... Ами да продължавам тогава...
Хубави са ръцете ми! Така си е! Могат и да работят и да галят и то нежно.
Хубави са очите ми!... Е, па- така си е! Само да погледнат мъж, и той се разтапя, почва да мига на парцали и да ме пита какви са тия намеци... Какви намеци, бе човек? Гледам си спокойно, явно ангелите ти са слаби нещо, ама пък се чувствам още по-хубава и желана!
Хубави са косите ми! Наистина са хубави - едни такива дълги и червеникакви, ама на слънцето блестят, сякаш с масло намазани и ухаят на канела и ванилия /сигурно от сладките, дето правих снощи/, ама такъв глад го гони мъжа, че тръгва след мен като улично псе...И на мен ми става още по-хубаво и ми се вдига рейтинга до небесата...
После си поглеждам краката- ами и те са си хубави- стъпват като в панички, поклащат се лекичко, ама с това давам вид, че съм хем безпомощна и някой ще ме подхване под ръката, хем походката ми една такава-съблазнителна станала, че всички се обръщат да ме гледат ....
Ще ви кажа какво става вкъщи от няколко месеца насам: Обичам аз много рози, ама скоро никой не се сеща да ми купи, та почнах да си купувам сама. Мина след работа и си купя в седмицата една червена роза. Прибирам се - у нас няма никой- половинката с приятели на биричка или на карти у съседите. Сложа си аз цветето във вазичка на видно място и гледам реакции. Първата седмица нула внимание и пълно мълчание, така и не разбрах дали са я видяли. Втората седмица-едни подозрителни погледи ту в мене, ту в розата. Третата седмица : "Жена, ква е тъз роза, ма?", а аз: "Ами купих си я!" Следва едно "Аха!"... След три дни се връщам с нова роза :"Ти пак ли си купи роза, а?" А аз: "Ами не, този път ми я подариха!" ..."Кой ти я подари?, Защо ти я подари?"... А сега де! Стана ми хубаво, че будя още съмнения и ревност и отвръщам тихо:"Ами... направих една услуга в работата и.. за благодарност беше..." Нищо.... Следващата седмица пак роза и балонче. Какво е туй ли? "Ами - имахме празник в работата и ни дадоха по едно балонче"... А след няколко дни се прибирам и вкъщи ме чака сложена вечеря и една роза на масата. Прегръдка и нежното:"Честит празник!" Какъв празник? Недоумявам аз на ум, усмихвам се и почвам да се чудя за дати и празници, ама после се сещам че преди 40 години на тази дата сме станали гаджета Е, как да не съм хубава, а? ...
Смених и тактиката в службата. Първо сутринта се изтупах с една официална блузка, дето не бях я слагала три-четири години и веднага вкъщи възкликнаха:"О, имаш нова блуза?! Подарък ли ти е?" Усмихнах се леко, мятам небрежно шалче през рамо и излизам за работа. По пътя си купувам роза с нежна панделка и влизам, като закъснявам малко. Поздравявам ухилена и невинно помирисвам розата! И..."О, Райче, откъде тая роза?", "Много си готина"! "Нещо си се изтупала!" "Па и нова блуза!"... Аз се подхилвам и вадя от чекмеджето си голяма кутия бонбони, подарени преди седмица за бърза услуга от благодарна клиентка и черпя... И пак се започна:" По какъв повод?", " Да не си забила нещо?", "Какво се е случило?", "Празник ли имаш?"... "Не, бе!-отвръщам аз- Никакъв празник! Яжте за мое здраве! Просто... съм хубава!".... И целият ми ден мина в усмивки и сякаш някак си по-бързо от друг път...
Сега съм заръфала една баничка и хич не ми пука, че блузите не ми стават, панталонът се е опънал по всички ръбове, а роклите са ми отеснели... Аз нали съм си хубава! Който ме хареса, такава ще ме вземе и на ръце ще ме носи дори!... Пък за дрехите се намира решение - има магазини вече за гиганти или ще сложа някоя друга платка, ще въведа нова мода в кройката или в модела и така ще бъда уникална!... Пък аз съм по-важна от дрехата... а наистина ще бъда шедьовър, щото малко приличам на ония от картините на Рембранд и Рубенс... И сигурно за това толкова ме съзерцават останалите хора, а и да ми се смеят, хич не ми пука. Аз нали съм си хубава! Пък и доколкото си спомням съм човек, направен по образ и подобие божие...
Ама вчера ми нямаше нищо! А пък днес - направо пощурях. Зяпнах в огледалото и не мога да се спра- то съм била голяма красота!Чак не мога да повярвам! И се чудя, къде съм гледала до сега? Огледалото ми ли е било криво или диоптъра малък, нямам и представа, ама съм изпуснала много!... Боже, добре че ми отвори очите! Иначе за къде съм?... Отивам пак да се погледна... Дано да не е туй от суета!
Американската империя
Някои важни коментари за горещите точки ...
Началото - критика към образователната с...
Някои важни коментари за горещите точки ...
Началото - критика към образователната с...
raiavid - Който не ме харесва - няма вкус, а който ме харесва- още повече!
Боже, колко е хубава тази жена. Ама дано жена ми не го прочете това, че ще ми тегли един мариз :)))))) Е, като разбере, че нямам вкус може и да ми се размине, ама не е сигурно :))))). Важното е, че ти се харесваш.
Ицко
цитирайБоже, колко е хубава тази жена. Ама дано жена ми не го прочете това, че ще ми тегли един мариз :)))))) Е, като разбере, че нямам вкус може и да ми се размине, ама не е сигурно :))))). Важното е, че ти се харесваш.
Ицко
Хубаво приказваш, ала много... надълго, нашироко... :)
цитирай
3.
hristo27 -
Ха, така!
Ако не се покачва рей...
21.01.2013 14:24
21.01.2013 14:24
Ха, така!
Ако не се покачва рейтинга, поне да не пада под това ниво. Понимаешь? :)
цитирайАко не се покачва рейтинга, поне да не пада под това ниво. Понимаешь? :)
С парче огромен шоколад в ръката и пълен напред. Никой не е казал, че трябва да умрем слаби, млади и здрави. Трябва да живеем така, като ни харесва и както се харесваме. "Който не ме харесва няма вкус" и на мен ми е любима сентенция. Усмивки за красивото момиче!
цитирай
5.
forgiveness -
Ама ти...
21.01.2013 19:35
21.01.2013 19:35
...ти чак сега ли разбра, че си съкровище! Аз всеки ден надниквам в трезора ти ТУК, защото харесвам бисерите ти. Но този(днешният) ме възхити! С всеки изминал ден ставаш все по-скъпоценна! Жива-здрава да си!
цитирайdinkov написа:
raiavid - Който не ме харесва - няма вкус, а който ме харесва- още повече!
Боже, колко е хубава тази жена. Ама дано жена ми не го прочете това, че ще ми тегли един мариз :)))))) Е, като разбере, че нямам вкус може и да ми се размине, ама не е сигурно :))))). Важното е, че ти се харесваш.
Ицко
Боже, колко е хубава тази жена. Ама дано жена ми не го прочете това, че ще ми тегли един мариз :)))))) Е, като разбере, че нямам вкус може и да ми се размине, ама не е сигурно :))))). Важното е, че ти се харесваш.
Ицко
Благодаря, Ицко! И добре дошъл! Радвам се, че си тук!
mt46 написа:
Хубаво приказваш, ала много... надълго, нашироко... :)
Благодаря, Марине, за съвета! Прав си. Това първо беше в няколко поста в един друг сайт по една тема. Сета реших да то обединя, но май натежа като мене самата. Съжалявам, че съм те отекчила!
hristo27 написа:
Ха, така!
Ако не се покачва рейтинга, поне да не пада под това ниво. Понимаешь? :)
Ако не се покачва рейтинга, поне да не пада под това ниво. Понимаешь? :)
Разбирам, разбирам...
makont написа:
С парче огромен шоколад в ръката и пълен напред. Никой не е казал, че трябва да умрем слаби, млади и здрави. Трябва да живеем така, като ни харесва и както се харесваме. "Който не ме харесва няма вкус" и на мен ми е любима сентенция. Усмивки за красивото момиче!
Благодаря, Маконт! Трогната съм, че ми съчувстваш.
forgiveness написа:
...ти чак сега ли разбра, че си съкровище! Аз всеки ден надниквам в трезора ти ТУК, защото харесвам бисерите ти. Но този(днешният) ме възхити! С всеки изминал ден ставаш все по-скъпоценна! Жива-здрава да си!
Трогната съм! Радвам се ,че се забавляваш! И ти благодаря!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
