Ден, като ден. Все още зимен. Сив. Снежен. Студен. Сети се за него на спирката, като видя една жена да продава цветя. Купи си една червена роза и се качи в автобуса, който спря под носа й. Седна на празното място до врата и така можеше да вижда почти всички пътници, ако си въртеше главата наляво или надясно. После въздъхна. Имаше около час път
до работното място и притвори очи….
          Усмихна се. Какъв ден беше само преди години този 8 март! Помнеше, че ги пускаха в учреждението още на обяд предния ден, за да се подготвят и всички хукваха към фризьорския салон. На 9 –ти никой не ги търсеше до обяд, за да си отпочинат от празнуването. А на самия ден ? Беше някак си тържествено. Още на входната врата ги чакаха партийният секретар и профпредседателят и им поднасяха по един карамфил. После празнуваха през цялото работно време. Разпъваха едни маси в голямата заседателна зала или го правеха в стола,където обядваха, но всяка жена носеше нещо, което сама беше приготвила. То не бяха сладки, соленки, кексове, баници, салати…От вкусно по-вкусно! Мъжете цъкаха с език и ги хвалеха… Правеха конкурси за красота, за прическа, за сладкиши… Имаше томбола с дребни закачливи сувенири и предмети от бита. Свиреше музика и танцуваха, и се смееха, и смешни истории си разказваха…
          Мария въздъхна. Стресна се от груб мъжки глас:
          - Билети и карти за проверка!
Добре, че носеше служебната карта. Контрольорът беше едър и сякаш малко недодялан, но се държеше някак си надменно, сякаш и автобуса, и света бяха негови. До перфоратора се развика на някаква жена на средна възраст:
          - Какво? Сега ли ще си дупчите билета, като ме видяхте?
          - Сега се качих, господине – отвърна тихо тя- Ето имам билет, ама докато сваля качулката на палтото, докато си махна ръкавиците…
          - Стига, стига! Все се оправдавате…Всички сте еднакви боклуци – все гратис пътувате…
          - Моля ви, не ме познавате- опита тя да се защити, но мъжът грубо я бутна и сякаш беше кой знае какъв престъпник тя, та той се разкрещя:
          - Хайде, плащай глобата десет лева!
          - Нямам пари – отвърна тя - Безработна съм.
          - Къде си тръгнала тогава? Я слизай и ще се разправяме долу.
          - Къде съм тръгнала ли?...До болницата, сине – детето си да видя…
          - Айде, айде! Измишльотини! Плащай бързо!- контрольорът се задъхваше чак.
          - Господине, засрамете се! – обади се някой от пътниците
          - А бе, що за държание? – попита друг.
          - Вие там не се бъркайте! Има си правила, наредби закони. Да си плаща глобата! – знаеше си своето пазителят на рейса.
          - Ей, кожата ще ни одерат! Не се се трае вече! – чуха се и други гласове от задните седалки.
          - Млъкнете там! Аз си върша работата, а вие всички сте боклуци…
          Мария не издържа. Скочи от мястото си и спокойно рече:
          - Господине, вие знаете ли какъв ден е днес?
          - Ден като ден – отвърна той
          - Денят е 8 март- празник на жената.
          - Е, и? Комунистическа измишльотина!
          - Грешите!- отвърна Мария- Денят е международен. А вие не спазвате наредбите и законите.
          - Какво не спазвам? – попита оня грубо
          Мария сама не знаеше как й хрумна това, което каза, но я чуха всички:
          - По случай 8 март, министърът е наредил в Градския транспорт всички жени да пътуват безплатно в превозните средства на този ден.
          Контрольорът се смути:
          - Не съм чул за такава наредба…
          - Да си чул!...Хайде остави жената на мира! … И слизай! – заобаждаха се пътниците – Браво, госпожо! … Как се сетихте ?
          Той не се обади повече. Спря да иска билетите и картите. Слезе на първата спирка и отиде да проверява… Наредбата за 8 март.
          Мария се усмихна. Направи едно добро, а денят се очертаваше интересен и весел. Имаше толкова много време до вечерта!

Рая Вид, 08.03.2012

Пази, Боже, сляпо да прогледа и гадняр началник да стане! И отгоре на това да е супер тъпак!
Познато чувство...

Поздрави за разказа !

raiavid - тя простотията най-често върви ръка за ръка с пъзльовщината. Хубав разказ.
Спомняш ли си едно от определенията за 8 - март през соца " Мъжете пият, жените карат " : ))) , а и всички май бяхме по-млади :))). Сега е по различно, но младите и сега си прекарват готино. Разбира се ние на средна възраст също.
Честит празник.
Ицко

Благодаря за коментара, Христо! Нямаш си представа колко си прав.

Благодаря, Стела! Честит и на теб, макар и на патерица, но така се случи - напоследък влизам по-рядко. Нека не само 8 март бъде празник! Все пак ние сме жени и през останалите дни на годината или може да се каже ,че не сме жени за един ден.

Благодаря, Ицко! Помня, как да не помня! Дето казват хората като слон помня...

усмихна ме твоята Мария. Аз сега имам половин час почивка и прочетох разказа ти. Креативността е присъща на всички жени, особено, като някой ни настъпи по мазола или засегне несправедливо някой около нас. На теб празник да ти е всеки ден. И аз занесох цветя в банката на момичета, вътре беше пълно с мъже, но никой не се беше сетил. Големи пинтии са. Усмивки!

Поздравления за разказа, Рая!
Хареса ми!
Б.

контролира контрольора?...
Освен Бог?!

поздравявам те, мила Рая...
топла прегръдка за теб..