Урааа! Влюбена съм! Да, да – точно така. Влюбена съм и то безумно. Да се срамувам ли? Че, защо? Нищо ми няма на годините. Любовта като идва, не пита нито на колко си, нито откъде си, нито какво работиш. Така, че не ми гово...

Живала на света лъвица.
Стара била, дори вдовица,
но в джунглата - кралица.

            Едно време живял някъде Умът. Не, че сега не живее, ама тогава бил друго нещо. Но всичко по реда си…
            Та тогава, Умът бил голяма работа. Важен, богат, интелигентен, възпитан, образован, добре облечен. Всич...

Червей някакъв нищожен
мислел се за умен, сложен.
Всичко уж разбирал

         Някога, някъде на някаква уличка в някаква къщичка живеело Доброто. По същото време от другата страна на същата уличка, ама в друга къщичка живеело Злото. Срещали се често. Доброто поздравявало учтиво и се усмихвало, а Злото все...

           Вървях си аз един ден по улицата, а слънцето блестеше в очите ми. Зяпах насам-натам по витрините и а-ха да се блъсна в една къща. Вдигнах очи и гледам огромен търкалящ се надпис “Тук ще намерите щастието. Побързайте!&rdq...

          Не издържам вече. Не мога! Каква вина имам?
          - Хъррр….Хъррр….Пууф…
          Подскачам. Май нервите ми са слаби!

        Кога и как се появи, така и не можах да разбера. Сутринта, когато отивах на работа, я нямаше. Сега я видях още от светофара. Стоеше в началото на парка до метрото. Фигура на човек, облечен в панталон, работна престилка и каскет н...

         Реката лъкатушеше покрай камъните и си пробиваше път някъде надолу и надалече. Беше красиво и романтично!
         Младата жена въобще не се интересуваше от това. Мястото беше закътано и тихо. Идеално за риболов. Често идваше тук...

      Стоеше  някакси разкречен и не мърдаше от мястото си. Гледаше някъде в далечината отляво и отдясно и сякаш чакаше нещо да се случи, но какво точно, никой не знаеше. Хората го виждаха  от двата бряга на реката, но не им правеше впеч...

      Есента настъпи с пълна сила и дъждът се изля като из ведро. Райна изтръска чадъра и го прибра. После влезе в кафенето. Видя ги отдалече. Марето и Цонето седяха до масата в ъгъла на заведението. Поздрави ги и седна при тях, а те и д...

         Това на нищо не прилича! Викам му да спре, а той не ще. Карам го да ме чака – нямал време. Моля му се. Никакво внимание от негова страна. Придава си важности и въобще не ме зачита за нищо...
         Не стига, че си плащам ...