Вървях си аз един ден по улицата, а слънцето блестеше в очите ми. Зяпах насам-натам по витрините и а-ха да се блъсна в една къща. Вдигнах очи и гледам огромен търкалящ се надпис “Тук ще намерите щастието. Побързайте!&rdq...

          Не издържам вече. Не мога! Каква вина имам?
          - Хъррр….Хъррр….Пууф…
          Подскачам. Май нервите ми са слаби!

        Кога и как се появи, така и не можах да разбера. Сутринта, когато отивах на работа, я нямаше. Сега я видях още от светофара. Стоеше в началото на парка до метрото. Фигура на човек, облечен в панталон, работна престилка и каскет н...

         Реката лъкатушеше покрай камъните и си пробиваше път някъде надолу и надалече. Беше красиво и романтично!
         Младата жена въобще не се интересуваше от това. Мястото беше закътано и тихо. Идеално за риболов. Често идваше тук...

      Стоеше  някакси разкречен и не мърдаше от мястото си. Гледаше някъде в далечината отляво и отдясно и сякаш чакаше нещо да се случи, но какво точно, никой не знаеше. Хората го виждаха  от двата бряга на реката, но не им правеше впеч...

      Есента настъпи с пълна сила и дъждът се изля като из ведро. Райна изтръска чадъра и го прибра. После влезе в кафенето. Видя ги отдалече. Марето и Цонето седяха до масата в ъгъла на заведението. Поздрави ги и седна при тях, а те и д...

         Това на нищо не прилича! Викам му да спре, а той не ще. Карам го да ме чака – нямал време. Моля му се. Никакво внимание от негова страна. Придава си важности и въобще не ме зачита за нищо...
         Не стига, че си плащам ...

     - Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича!  Да спиш на работното си място!
     Стреснах се и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнал...

http://4coolpics.com/photo/Arcadia/191483.html
Ти ли покри слънцето?
Ти ли довя вятъра?

Той:
-Мила, искам те, искам те много!
Повтарям ти вече и то строго.

Обещано и предизвикано продължение 4
 
       Главата го цепеше, ама яко. Не си спомняше какво стана. Клепачите му тежаха. Опита се и ги отвори с мъка. Не можеше да мръдне. Имаше чувството, че е закован за нещо. Движеше само погледа си е...

       
       В наше село хората гледаха много животни – кокошки, пуйки, овце, кози, крави, прасета...
       Не че сега не гледат, ама остаряха вече, по магазините имаше всичко, а и не си е работа да се тича из големия двор по доб...