Пристъпвах от крак на крак, не защото ми беше студено, а защото не можех да си намеря място. Край мен имаше много хора и всички ме бутаха или настъпваха. Нищо друго не ми оставаше, освен да се обърна и затова то направих…
Гледах и не вярвах на очите си. Наоколо беше невероятно красиво! Всичко беше в зеленина, а в далечината се виждаше върха на планината, покрита със сняг. Усещах чистия въздух, слушах песните на птиците и се размечтах. Какво блаженство! Едно спокойствие се промъкна от пръстите на краката ми нагоре по тялото, та чак да върха на главата. Сякаш бях там между тая красива природа. Поех дълбоко въздух и гърдите ми се изпълниха с аромата на трева и горски цветя . После навлязох в някаква борова гора. Уханието на смола успокои сетивата ми съвсем и завладя тялото ми. Идеше ми да литна като волна птица из небесата, да размахвам крила, да се издигам и да се спускам…
Издишвах бавно, бавно и погледнах в страни. Там ме чакаше нещо различно. Лек ветрец... Безкрайно море… Тихи вълни. Шум от разбиването им в скалите… Мирис на водорасли и… Някаква топлина се разля по тялото ми. Желанието ми нарасна и се озовах в солената вода. Плувах и виждах дъното – чисто, а по него миди, охлювчета, морски звезди… Огледах се и наблизо видях два делфина… Беше невероятно!... Върнах се на брега и се изтегнах на пясъка. Слънчевите лъчи ме галеха нежно… Пожелах си сметанов сладолед с ягоди и го получих веднага. Бялата вкусотия се топеше в устата ми, а аз се възхищавах на палмите в далечината… Каква наслада! Искаше ми се да остана тук завинаги. Обичах тая природа! Не можех без нея! Красотата й ми действаше и ме побъркваше. Всичко беше толкова невероятно хубаво и аз съвсем се отнесох. Потопих се някъде, но сякаш не потъвах, а се издигах леко нагоре като перце. Къде ли отивах сега?…
Изведнъж някой ме дръпна за рамото. Чух груб глас:
- Госпожооо, на теб говоря! Карта или билет?
- Моля? Каква карта, какъв билет? Нали всичко вече е безплатно?
- Не ми се прави на интересна! Имаш ли билет или не?
Огледах се. Божеее!... Глобата не ми мърдаше… Отнесох се някъде в бъдещето с мислите си, а всъщност бях в градския автобус и съм забравила да си перфорирам билета...
Рая Вид, 17.01.2013
Благодаря ти за съвета, Маконт! Дано не изчезнем съвсем!
Е, нали знаеш - случва се на влюбените, на поетите и на лудите... Сета ме замисли. Дали пък не съм и трите накуп?
марка за твоите разкази... прегръщам те, сладкодумнице...
Хареса ми твоето есе, Рая! Между началото и края му, заключени в сивото на делника - мечтите. Въпреки всичко, политат!
Поздрав! :)
17.01.2013 15:31
17.01.2013 15:33
И друг път гратис да не пътуваш! :)))
Поздрави !
Много ми хареса!
марка за твоите разкази... прегръщам те, сладкодумнице...
Благодаря, Маре! И аз те прегръщам!
Хареса ми твоето есе, Рая! Между началото и края му, заключени в сивото на делника - мечтите. Въпреки всичко, политат!
Поздрав! :)
Благодаря, Мег! Права си, а думите са прекрасни!
Привет, Миткало! Радва се ,че си тук.
И друг път гратис да не пътуваш! :)))
Благодаря, Ицо! Обещавам, няма!
Поздрави !
Благодаря, Стеле! И ти ме радваш!
Много ми хареса!
Добре дошла, Огнена! Радвам се, че ти хареса. Желая ти хубава вечер!